Главният уредник от Регионален исторически музей – Добрич (РИМ) Цветан Сашев представи пред журналисти изследването си за летеца Георги Атанасов. „Това е един забравен герой, за който и роднините му знаеха много малко“, каза Сашев и разказа историята на авиатора. 

Историкът с помощта на подполковник от запаса Петко Петков успява да съберат цялата история за живота и дейността на Георги Атанасов, с прякор Добруджата. 

Той е роден в Добрич на 7 ноември 1919 година в семейството на Анка и Никола Атанасови. Загубва баща си в ранна детска възраст и е отгледан от майка си. 

Георги Атанасов живее по време, в което Добруджа, включително Добрич, е в пределите на Кралство Румъния. Местните хора се борят срещу окупаторите според възможностите си, с подкрепата на българската държава, чрез организации като Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО), разказа Сашев. Създават се и младежки формирования. Те, както и ВДРО, работят в нелегалност. В Добрич младежките организации са две: „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“. Георги Атанасов става член на „Васил Левски.“ На Коледа през 1938 година тази организация е била разбита, членовете , сред които и Георги Атанасов, са били арестувани и отведени в Кюстенджа (дн. Констанца). Всички лежат три месеца в тамошен затвор, след което са освободени до началото на процеса. Повечето от тях, сред които и Георги Атанасов, обаче бягат в България. Атанасов стига до София и учи за военен пилот в самото начало на 1940 година. Обучението му продължава почти година, като той получава свидетелство за професионален военен пилот и е назначен за летец във 2-ри орляк в разгара на Втората световна война, каза още Сашев. Бомбардировките над София се увеличават все повече и стават все по-интензивни. Георги Атанасов е един от летците, които се включват в защитата на София, като участва в боевете на 10-12 декември и в този на 20 декември 1943 г, посочва още Сашев.

Той допълва, че боят от 20 декември е известен със саможертвата на Димитър Списаревски, но Георги Атанасов също участва в тази въздушна битка, като сваля вражески изтребител. По-късно е награден с орден „За храброст“ IV-а степен. 

Цветан Сашев разказа и как е загинал Георги Атанасов. На 3 юни 1944 г. Георги Атанасов заедно със своя колега Емил Българанов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов. Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Георги Атанасов е тежко ранен и е пренесен в местната болница, където умира. Погребан е от майка си в родния Добрич. Гробът е запазен и днес в гробищния парк на града. Майката на пилота Анка Илиева, си отива от този свят на 2 февруари 1976 г.

Цветан Сашев каза, че съвсем случайно е попаднал на името на летеца във вестник от 1944 година, където се е споменавало името му. Тогава е започнал да разпитва за него и се оказва, че дори в Музея на авиацията не е известен. 

„Георги Атанасов е част от едно поколение български авиатори, бранили небето на България в превратна епоха. Без реален боен опит, тези храбри момчета успяват да защитят в максимална степен своите сънародници и да ги предпазят от ужасите на войната – война, отнела милиони човешки животи“, завърши историкът и добави, че от музея ще направят всичко възможно за него да се знае повече и да се помни. 

Историкът каза, че тази година се навършват 80 години от смъртта на Георги Атанасов и предстои РИМ – Добрич да представи изложба с архивни и фото – документи за него.